Посещавал съм концентрационния лагер “Освиенцим”, с милиони жертви през Втората световна война. Движил съм се по улиците на Варшава, където на много места има надписи: “Тука хитлеристите убиха… Тук фашистите… “. Наблюдавал съм руините на “Фрауен кирхе” в Дрезден, оставени да напомнят за решителния удар срещу най-големия престъпник против човечеството, Хитлер и неговите съмишленици /днес църквата е възстановена/. Изследвал съм със свои студенти черепите на жертвите от Априлското въстание в църквата в Батак.
Подещавал съм “Долма бахче сарай” в Истанбул, където във всички зали часовниците показват 9 часа и 5 минути, за да отбележат раздялата с великия Ататюрк /Мустафа Кемал/, заменил султанския деспотизъм с демокрация. Възхищавал съм се на площад “Сан Марко” във Венеция, населен с гълъби и хора от всички континенти. Докосвал съм се до Миланската скала, където е звучал хорът на евреите от операта “Набуко” на великия Верди. Наслаждавал съм се на красивата река Сена и столицата на Планетата, Париж, от Айфеловата кула. С преклонение към творците и шедьоврите им съм отделял часове и дни за посещения в Лувъра, Дрезденската галерия, Ермитажа, Третяковското галерия. И много още.С национална гордост съм посещавал много пъти нашата Национална художествена галерия и съм оставал бездиханен пред скулптурата “Дух и материя” на Андрей Николов…
Имах щастието да прегледам в кабинета си Илия Цеков от Ямбол, едно от гениалните момчета, с които България победи Планетата по математика. Плакал съм заедно с наши сънародници, поставили световни рекорди, когато се издига националният ни флаг. Приеман съм неведнаж от наши и чужди държавни глави и министри под националното ни знаме, като член на медицинска делегация. Осъмвал съм в операционните зали, за да върна към живот и здраве обречени от страданията си наши и чужди граждани. Обучил съм специалисти от много страни и континенти.
Спрях се само на малка част от съприкосновението си до истинския смисъл на великата радост, наречена ЖИВОТ. Онзи живот, в който сме призвани да откриваме, да творим, да се чувстваме стопани не само на родните места и страната ни, а и на цялата Лланета и на Вселената. Това се постига не с производство на оръжие и неговата употреба срещу човека, а чрез търсене на добрия изход и решаване на натрупали се недоразумения и създаващи се ситуации.И тук ще изложа несъгласията и вижданията си по главни международни неразбирателства и неправилните начини на решаването им. И се питам възможно ли е толкова много нобелови лауреати , направили толкова открития за човечеството, да приемат днес най-голямата промишленост да е военната. И да допускат активно да се използува произведената продукция.
Този въпрос скъпи читателю от много време обмислям и стигнх до извода, че той не може да се реши на никой митинг или събрание, ако ще на тях да присъствува чялото човечество с всичките си възрасти. Безумието много е напреднало и е нужен подход, нова методика. И плод на всичко това е статията ми със заглавие и мото, които поставих на този материал. Статията е поместена в ямболския вестник “Тунджа” на 21 март 2008 година в брой 19 /1302/. Изпратих материала по Интернет на Главния редактор на вестник “Труд”, Тошо Тошев и му предложих да го отпечата на първа страница. Илюзии мои, как така г-н Тошев ще отпечата такъв материал!? И аз ще му нареждам за това. Не може ли вестник “Труд” /който редовно чета/ да отпечата информации за някое жестоко убийство, кражба, политическа препирня и още от този род. И след излизането на публикацията във вестник “Тунджа” реших да преведа написаното от мене на английски език и го изпратих на Председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. Само с едно изречение над заглавието – Господин Барозо, прочетете този материал! Какво различие между него и г-н Тошев! Само след няколко дни получих възторжено писмо – г-н Барозо ме поздравява за идеята за спиране на войните и начина, по който предлагам това да се постигне. А много исках Родината ми, България, да даде тон за това.
Ето го този материал.
ДОКОГА НА ЗЕМЯТА ЩЕ ИМА ВОЙНИ, МОЖЕМ ЛИ ДА ГИ СПРЕМ?
При възникнали проблеми глупавият тръгва да
ги решава с пушката, умният сяда край масата.
Уважаеми и скъпи читателю, не бързай нито да приемаш веднага моето становище срещу войните, нито ми упорствувай предварително. Чети и върви с моята мисъл и разсъждавай с мене заедно.
Каква причина е довела до война? Стремейки се да отговоря на този въпрос, аз ще гадая. Не са ми необходими исторически факти, тъй като историческата писменост често е неточна, а и много пъти служи на интереси, или на актуални събития. Почти е сигурна вероятността, в зората на човечеството, дребни, малки недоразумения постепенно да са довели до по-трайно по време запазване на неприязънта на влезлите в конфликт един срещу друг. С развитието на събитията конфликтуващите страни са се превърнали във враждуващи и са започнали да търсят помощ от съмишленици или да се обединяват, съчувствайки си. Започнала е подготовка за постигане на по-укрепнали физически участници във враждите. Това вече е организиране на враждуващите групи. Постепенно те са се сдобивали с по-сигурни средства за стълкновенията и така се е стигнало до въоръжената бойна група и по-нататък логично - до армейската единица. Постепенно събитията са започнали да вземат жертви, все повече и повече, докато се стигне до “Войнишките гробища”, където най-често са полагани жертви на възраст още не видели, не чули, не обичали, не обикнати. Подчинявани са били общности, територии, държави.
Но, уважаеми читателю, за да се стигне до тези трагични отношения, наскоро след формирането на човека, основната причина е, че е имало стълкновения, но не е имало разговори, липсвал е диалогът. И интересно, учудващо дори е, че участниците в тези бойни групи са подбирани да са здрави, силни, тренирани. Вместо да се отдадат на нуждите на истинския живот, те така подготвени са отивали да загиват. И днес, при това съвършенство на човешкото развитие оставаме с впечатлението, че човекът е създаден, той се ражда, за да умира във войни, или като участник, или като невинна жертва. И аз съм крайно изненадан от приказките, разговорите, че войната е невъзможно да бъде премахната, че едва ли не, тя е задължителна и вечно ще я има. Може ли до такава низост да изпада изминалият дългия път от пещерата до днес, човекът. Това величие, това свято същество, дошло да стопаниса планетата, вселената, да превърне всичко в радост, в красота, в гордост.
Човечество, послушай ме, повярвай ми. Тръгнете с мене, хора, да спрем войните. Аз не съм наивник, аз съм здраво и вярно мислещ човек, един от всички вас. И ще ви кажа как да стане това, за да не се връща вече никога войната. Само ще отбележа, че приказката съгласно която войните били регулатор на населението е най-голямата гавра с човешката мисъл, с човешката съдба. За регулиране на населението на Земята / а вероятно и във Вселената/ е достатъчно да се контролира раждаемостта. А това човекът умее отдавна. Доказателства има много и едно от значимите е, че и Китай почти овлядява въпросите на прираста си. Да не говорим за много от европейските държави, които преекспонираха дори въпроса с приръста и в много страни раждаемостта неоправдано намаля. Една от тези срани е и нашата, България.
Какво значи война? Глупост, простотия, жестока гавра с човека, време когато на ход са психопатите, един от друг с по-тежка форма на заболяването. Днес на планетата такива има само двама –Джордж Буш и Тони Блеър. Буш още си развява байрака, Тони Блеър изхитря, той се страхува от възмездието и нагло изчезна, приключи си мандата на убиец, на изтребител. За Буш казват, че бил пияница, наркоман и Лора, съпругата му го променила, вкарала го в пътя. Като гледам и преценявам, Лора нищо не е свършила.Та той е най-големият убиец за всички времена, поради съвършенството на оръжията и в този смисъл, броят на жертвите за единица време. Другите големи изтребители на човечеството, които винаги са намирали мотиви за войни:Чингиз Хан, Александър Македонски, Юлий Цезар, Марк Антоний /за него Цезар възкликва – Много красиво, художествено убиваше!/. Последните двама, редувайки се в кревата на Клеопатра, заедно с нея, съсипаха и Римската държава, и Египет/. Останалите - Наполеон, Хитлер, Сталин/ изтребител на собствения си народ/, какво донесоха на човечеството? Само страдания и болести. Още – войните премахват социалните постижения, спират развитието на научно-техническия прогрес. Човекът в тях е само употребен, жената, майката, величието на природата също е участничка и жертва на войната.
Високоуважаеми читателю, човечеството не е било побеждавано от никого, то е съумявало да се обединява и е поставяло злодеите на мястото им. Часовникът необратимо отмерва времето и на Буш, и Блеър.
Но, Човечество, защо да не приключим със злодеите. Докога още да отлагаме този дълъг път? Може би не вярваш, че може, или не знаеш как. Знаеш, можеш, възхитително си, Човечество. Ето европейците изстреляха космически апарат с тежина 20 тона. Това нито един от изброените злодеи не можеше да направи. А ти успя, а си само част от великото Човечество. Значи с тебе заедно ще спрем войните, завинаги. Само ме слушай и ми съдействувай. Ето как – няма да е лесно, нито кратковременно, но ще е сигурно, гарантирано. Примери вече има – Швеция не е водила войни повече от 200 години. Ще започнем от децата, от началото на живота. Още от раждането им особено от първият им училищен ден. Ще направим и специализирани училища. Пак всичко ще се учи в тях, но основна нишка ще е идеята, че войната не е нужна, тя е едно недоразумение и те трябва много да допринесат за това, като възпитаници на училище, “Надежда” да го наречем. Програмата на обучение ще се обмисли много и ще се усъвършенствува.Училищата ще бъдат като другите, подчинени на Министерствата на образованието, но специализирани в смисъла, в който разисквам въпросите.Много ще бъда удовлетворен първото училище да бъде в Ямбол. Спонсори у нас и по света сигурно ще се намерят. Та идеята е изключителна. След като се разгласи въпросът и се заговори за това, аз ще поискам да произнеса кратко слово в Европейския парламент и с делегация да посетим Швеция, за да видим как живеят без войни, да взаимстваме опит, да се обединим за общата цел.
Хора мои, велики човеци, вие които открихте законите на физиката, на химията, на биологията, вие на които творенията присъствуват и на други планети, вие които сътворихте музиката, живописта, словото, балетът, картината…и толкова прехласващи ни създания на този свят, подкрепете ме! Чакам отзивите и мненията ви чрез всевъзможните средства за комуникация. Трудности винаги има, но трябва да бъдат преодолявани в името на коригиране на пътя, по който вървим, в името на още по-големия смисъл, истинския. Обществото ни е болно от най-тежката болест, от страшната диагноза ВОЙНА! Нека заедно да го излекуваме, нека започнем още днес. Предложете и други форми на нашите действия. Благодаря ви, чакам съпричастието ви в най-тежката и продължителна по време задача, която задължително трябва да доведем до победен край.
Март, 2008 година
Гр. Ямбол Сотир Сотиров
След това, пак в Ямбол потърсих училище, където да се започне прилагане на предложената методика. И така стигнах до достойната за всичките ми овации г-жа Дора Хаджипетрова, Директорка на Началното училище “Проф. Нойков”.
Срещата ми с г-жа Хаджипетрова се осъществи когато Илия Бахаров, журналист и преподавател по немски език, ми предложи вестник “Акценти”, издаван от НТС – Ямбол. Броят беше от 21 април 2008 година, брой 8/53/. На първа страница беше отпечатан материал под заглавие: “НУ ПРОФ. НОЙКОВ”, ГР. ЯМБОЛ – УЧИЛИЩЕ НА МОИТЕ МЕЧТИ”. Авторка - Дора Хаджипетрова. Материалът беше свързан със 140 годишнината от рождението на патрона на училището – проф.Петър Михайлов Нойков. В богатата на информация за учители и ученици статията се съдържаше и следната мисъл: “Съвременно оборудваният компютърен кабинет, обучението по програма “Comenius Logo” дава възможност на децата да комуникират бързо, икономично и ежедневно със своите приятели от страната и чужбина”. Имаше и анкета с ученици, където беше подчертано обучението и работата с компютри.
Скъпи мой читателю, сигурно вече разбираш голямата ми радост – та аз открих училището и на своята мечта. Това ще бъде първото училище в България, а може би и на планетата наречено “Училище на мира”. Компютърната връзка ще разпространи идеята в останалите райони на нашата родина, а при кореспондиране с чужбина учениците ще съобщават, че учат в първото училище против най-жестокото насилие – войната. Помолих по телефона г-жа Хаджипетрова за среща и тя се състоя. Занесох й две от моите художествени книги – “Скалпелът в моя живот”, очерци за лекувани от мене болни в много от районите на страната – Варна, Пловдив, Смолян, Пазарджик, Ямбол и стихосбирката “В мъдрото утро”. Разговорът беше в директорската стая, много делови и интересен. Имах впечатлението, че срещнах другото “Аз” на голямата си идея. Пред мене стоеше и разговаряше един истински съпричастник на мисълта, че човечеството трябва и може да се освободи, да изпрати в забвението жестоките, безсмислените, абсолютно ненужните войни. И че новите войници на миролюбивата битка, на миротворческата мисия ще бъдат учениците на г-жа Хаджипетрова, възпитаниците на училище “Проф. Нойков”. Уговорихме се да бъдат запознати учителите с идеята, през което време присъствах на съвещание във фондация “Мостове над Тунджа”, на която съм съосновател. Там със съдействието на Председателя г-н Караманов и Изпълнителната директорка Яна Стоева имах възможност да представя идеята си в присъствието на г-н Юлиан Попов и с г-н Бахаров адаптирахме дадени указания за работа с учениците, като заявихме и финансови средства в размер на 4,400 лева, необходими за учебната година в “Училището на мира”. Заявката беше приета, но ми беше отпусната сумата от всичко 500 лева.
Директорката, съвместно с учителите, изготви график по месеци за цялата учебна година как да се преподава антивоенния материал в часовете на класа . Основните теми бяха: Свят без агресия – решаване на конфликти по мирен начин; Свят без агрессия – добрата дума срещу агресията; Моят свят е светът на игрите; Училище без граници; Девети май – Ден на Европа.
В обучението са включени всички ученици от І до ІV клас.
Учителите, обучаващи учениците в тези часове бяха:
1.Йордания Тумбова
2.Слав Славов
3.Пенка Вангелова
4.Румяна Тенева
5.Антония Христова
6.Тодорка Димитрова
7.Здравко Колев
8.Стоянка Траева
9.Стойка Желева
10.Кания Нейчева
11.Иванета Недялкова
12.Ганка Добрева
13.Лена Ганчева и
14.Веска Янева
В учебния процесс правеше впечатление отговорното отношение на учителите и като че ли, израстването на децата и интересното участие в разискването на темите и тяхното усвояване.Мисълта за спиране на войните ги направи за кратко време по-зрели. Това се отнасяше и при изучаването на основния, училищния, материал.
Цялостната программа в «Училището на мира» включваше още: Конкурс за детска рисунка-лого на тениска; Изложба от най-добрите рисунки; Турнир по футбол;Изпращане на писма по електронната поща до връстници от Полша, Румъния, Испания, Литва; Утро на мира – Послания с балони. Тази част от програмата се състоя на 8 май в централната част на гр.Ямбол, където и за първи път децата бяха облечени и с тенниски с надпис «Училище на мира».
Във връзка с неспиращите конфликти в Близкия изток и стълкновенията мужду Израел,Палестина и Ливан и загиващите там деца, написах до Посланника на Израел в София писмо да ни съдейства да посетим с представителна группа наши ученици еврейската държава и да се срещнем с представители на властта и група ученици, връстици на нашите деца. От посолството се обадиха скоро, но ни предложиха най-напред да се срещнем с ученици от Еврейското училище в София. Посещението стана на 28.05.2009 година. Срещнаха се наши ученици от ІІІ и ІV клас и от съответните класове на 134 СОУ “Д.Дебелянов” – София. Изнесеният богат на изпълнения концерт беше под надслов “Не на насилието!” и се състоя на откритата сцена в Борисовата градина.
Уговорено беше връщане на визитата от страна на софийските ученици в гр. Ямбол.
. А неотдавна материалът е изпратен и на новия Президент на Съединените американски щати – Барак Обама., с когото кореспонденцията ни по Интернет вече нарастна на повече от десет писма. Тука трябва да отбележа специалната заслуга на Директорката Дора Хаджипетрова, на която се пада голям дял в създаването на училището. Тя вникна в идеята и си обединихме усилията за “Училището на мира”
Направеното през първата учебна година е значимо и то ни дава увереност, че следващите резултати ще бъдат още по-добри. Та идеята е толкова заслужаваща нашите усилия.
Юни, 2009 год.
Гр. Ямбол Сотир Сотиров
Няма коментари:
Публикуване на коментар