КОГА И ЗАЩО ЗАПЛАКАХ ?

Беше краят на първата половина, или началото на втората половина на 2003 година.Главният убиец на човечеството още в началото на 21 - ия век, тогавашният Президент на Съединените американски щати, Джордж Буш - син, заедно с друг убиец - Тони Блеър, и с нашите Соломон, Симеон и инфантилът Станишев окупираха Ирак. Мотивът беше, че тази арабска държава притежава оръжие за масово поражение и то може да бъде използувано срещу човечеството. Не се установи наличието на оръжие от този вид, но армиите влязоха в тнази изстрадала държава, дотогава брутално управлявана от арабския деспот Садам Хюсеин. И се започна едно безжалостно изтребление на този народ, което продължава и сега.И синове на български майки и на Родината ни бяха върнати в ковчези.И се питам какъв Премиер беше доскоро Станишев а е и още Партиен ръководител на БСП. Той не пропускаше възможност да се срещне с Буш и да засвидетелствува голямата си преданост и единомислие с него. А когато млекопроизводителите ни изливаха от гюмовете мъката си в знак на протест за неполучените суми по съответните фондове на Европейския съюз, той беше Диджей на Бузлуджа.И след всичко това и нормалната катастрофална загуба на изборите оказва нагла съпротива срещу смяната му в партията, вместо с дълбоко наведена глава да си подаде оставката.
Та при описаните събития и обстоятелства аз заплаках. Срещнах информация за убийството в сражение в Ирак на 18 годишно момиче от армията на Съединените американски щати. Била от бедно семейство, но много искала да учи, да следва, но са нямали възможност да я издържат. Тогава брат й я посъветвал да послужи в американската армия и, след като придобие определена сума и осигури следването си да напусне армията и постъпи в желания университет. Но, скъпи читателю, тя никога няма да бъде студентка. Тези, които имат пари в тази страна да следват, те не стават войници.Сега при Барак Обама е различно,но за по категорично становище е нужно още време. Аз съм уверен в неговата добронамереност и резултат на това са вече шесте писма, които ми изпраща лично и получава моите, а от президентската институция писмата ми общо са вече 26. Те засягат различни въпроси от развитието на САЩ. Имам писмо и от Първата дама Мишел във връзка с 21- юни, Денят на бащата. И настоявам, че откакто демократът Барак Обама беше избран за Президент по малко се гърми на хубавата ни Планета. Към тези умни управници трябва да причислим и големият ни Бойко Борисов.
Слабост ли допуснах, че заплаках? И то за момиче не от България. Не,ние заедно изграждаме Планетата и Вселената и заедно страдаме за тях. Аз съм лицево-челюстен хирург и никога не съм се размеквал на операционната маса. А са минали стотици операции и продължавам да оперирам
Скъпи читателю, имам и друга тема, по която много държа и чакам мнението ти. Това е темата на блога ми - УЧИЛИЩЕ НА МИРА. Много ще бъда благодарен, ако бъдеш отзивчив и коментираш този материал, който току-що прочете. Чакам с голямо нетърпение защото съм убеден, че си умен и откровен.
Ще завърша с един мой афоризъм, публикуван в една от художествените ми книги:
ПРОГРЕСЪТ НЕ Е НЕЩО, КОЕТО НИ СЕ ПОЛАГА ДАРОМ.ТОЙ ИДВА С БИТКАТА.

Доц.д-р, ДМ Сотир Сотиров